автор: lordly

Това да си таксиметров шофьор, не е работа. Понякога е такава скука, ама пък понякога...уа-у-у, козината ти на гърба настръхва, и се изпотяваш и под езика. Като например, оная нощ.
*
Вися си аз на „чакалнята” пред фолк-клуба, ама е още рано за клиенти и изведнъж задната се отваря, един се тръшка на седалката и избоботва в гърба ми:
- Карай към гробищата!
- На кои – питам аз с надеждата, че става дума за Старите гробища, които сега са парк с пейки, шадрафанчета и осветление, а той:
- На тия, в края на града.
- По нощната ще ви струва към 15 лева – опитвам се да го откажа аз, но чувам:
- Пали и давай! За парите, грижа нямаш!
Потеглям и хвърлям око в ретровизьора. Мъжът отзад е на около 45, физически добре сложен, „но като го напръскам със спрея и го изтрещя с щангата, къде ще ходи” , професионално го прецених аз. До гробищата не пророни нито дума.
Спирам на осветеното пред входната алея с думите:
- Навътре не влизам! Ай плащайте, че ще изтърва клиентелата от дискотеката!
Оня хвърли 50 лева на предната седалка и докато излизаше, избоботи:
- Чакай ме тук – и трясна вратата.
„Брех, да му се невиди, сметката е 11.20, тоя ми оставя 50, ще го чакам да влезе навътре и ще се чупя като един истински „бакшиш”, веднага си помислих аз, но нали съм си любобитко, загасих двигателя, наместих си радиото на „Веселина” и зачаках.
Минаха къде 30-тина минути и тъкмо пак взе да ме хваща шубето и ето че оня иде. Тръшна се пак на задната и проломоти:
- Давай обратно!
Ей, направо ми се навири любопитството. Не се стърпях и:
- Ще извиняваш значи, аз съм дискретен човек, ама ква беше тая странна кирия?
Оня отзад изпъшка, размърда се и измъкна нещо от якето си и го представи пред погледа ми: снимка в рамка на млада, много хубава жена и чух най нежния баритон:
- Любовници бяхме. Почина при злополука, а нямам нейна снимка за спомен. Та кой се снима с любовницата си?

**
На, такива ми ти работи. Ама затуй си го обичам занаята, ако и да ни викат „бакшиши”.