автор: ralito666

Косите ти със скреж посипа
нападалият късен сняг,
косите ти се посребриха,
но в тебе няма зимен хлад.
Ти си единствената на земята,
която винаги е вярвала в мен.
Ти си единствената тайнствена, позната,
която удари събираше след мен.
Ти стъпките ми винаги следила
сълзите ти проливах в нощта.
Ти моя сянка и закрила
пред тебе скланям аз глава.
Сърцето ти изстрадало, самотно,
раздало много чувства и мечти.
Ти винаги ми сочиш вярната посока
в труден миг до мене пак си ти.
И само ти, вкусът на моите сълзи знаеш,
и само ти, разбираш моят свят,
и само ти, моя майко знаеш,
за моите болки, обич, яд.
прости за сълзите по мене,
за мъката и нощите без сън.
Аз никога не паднах на колене,
защото ме подкрепя твоята длан.