Действие ІІІ-то (последно): Завеса. Отново пейката пред входа на панелката. Чува се само чегъркането на дрелката. Дешка е с гръб към публиката. Качила е десният си крак на пейката, хванала се е за облегалката, главата й е отметната назад, погледа нагоре към високите етажи.
ДЕШКА: - Отиде за бургия и се не видя. Дрелка чувам, ще да е минал през задната врата. А пък строен и напет ми се видя младежът, с дупе остро и огромен нос.
ХОРЪТ НА КВАРТАЛНИТЕ ЗАВЗЕЦИ (Иззад храста):
Слънцето пече, отива към обяд,
Дешка басът губи, ще се изяде от яд,
Каса бира ще пием ние все,
ако до час, новодомецът не й даде!
ДЕШКА (озверва се срещу входа, а после към публиката): - Я, вратата на асаньора хлопна. Той е. Сега ще става, квото ще!
НОВОДОМЕЦЪТ (надзърта през полеко открехващата се врата на входа, после плахо пристъпя): - Добър ден!
ДЕШКА (строснато): - Добър ще е, кат’ седнеш тук до мен (дръпва го за ръкава към пейката).
НОВОДОМЕЦЪТ (опъва се): - Сакън ма како, не така, като малък съм си чупил таз ръка (посяда едва-едва на ръба на пейката).
ДЕШКА (намества се плътно, почти връз него и премята ръка през рамото и балдър върху крака му): - Виж, сладък, качваш се до горе с мен и получаваш свирка, плюс десет кантички „Загорка – кен”!
НОВОДОМЕЦЪТ (към публиката):- Десет канти са файда, дори и кютек да отнеса. (И към Дешка): - Добре да тръгнем веднага, че горе майстора без бира остана.
Двамата изчезват зад вратата на входа.
Завеса.
Иззад завесата с мрежичка със „Загорка-кен” излиза МИТЬО СЕМЕТО (към публиката): - Една я ний гласихме, друга аз я смятах, трета накрая стана, тази уйдурма. Не се сърдете, калпъв ни е сценариста, но пък КВАРТАЛНИТЕ ЗЕВЗЕЦИ, ще пийнем биричка. (подрънквайки кантите се вмъква обратно зад завесата).
ХОРЪТ НА ЗЕВЗЕЦИТЕ (в съпровод на звън от халби):
Наздраве, наздраве със „Загорка-кен”
да пийнем, да пийнем за новият ни член.
След схватката с Дешка при тази уйдурма,
В махлата ще си имаме още един хаймана.
КРАЙ!
(цветя и бира от спонсора)