автор: Albatros

Прекрасен ден оформя се по Руски.
Трамвайчето по Графа пак искри.
Докараха тавите със закуски –
ще хапнем, щом се видя със пари.

След миг ще дойде камионът с мляко.
И ще ти крадна сигурно едно.
Не го пастьоризират много яко –
със нишесте го тъпчат и брашно.

Ела да седнем на онази пейка,
където аз прегърнах те веднъж.
Валеше дъжд като от куха лейка –
прекрасният, добър софийски дъжд!

Несръчен като бял мечок в Аляска,
от вестник „Труд” ти свих едно врабче.
Нима те стресна късната ми ласка? –
а някога бях оправно момче.

Ще те почерпя две бози на „Попа”.
Додето пием, ще си помълчим.
И ще летим със тебе – към Европа,
качени на Вълшебния килим.

Ако не дойдеш, ще си ям салама
на пейката под есенния дъжд.
И ще заспя със сладката измама,
че бях за кратко твой – единствен мъж.

Менте са даже изгревите сини.
Под тях без теб се щурам като луд.
И биричката пет пари не чини,
защото я забъркаха с грейпфрут.

Изобщо вече всичко развалиха.
Не знам без теб ще стигна ли стоте.
И само тия мои два-три стиха,
написани за теб – не са менте.