Действие ІІ-ро: Завеса. Стена и таван от гипскартон, изобразяващи стая в панелно жилище. Новодомецът пробива с дрелка тавана, а Митьо Семето боядисва с маче стената в бледо розово.
СЕМЕТО (под сурдинка): Да имаше по бира!
НОВОДОМЕЦЪТ: Жена, донеси по една бира, че ожадняхме в тази жега.
СЕМЕТО (пак под сурдинка):” Загорка”!
НОВОДОМЕЦЪТ (провиква се): Жена, „Загорка”!
Влиза ЖЕНАТА НА НОВОДОМЕЦА и носи две „Загорки” и се оттегля уж, ама слуша зад стената от гипскартон. Двамата пият от шишетата, забърсват муцуни с опъкото на ръкавите и:
НОВОДОМЕЦЪТ: - Там долу...на пейката пред входа... уау-у-у, леле-мале!
СЕМЕТО (прави се, че бърка боята): А, Гилито ли? Добро е кучето, не хапе!
НОВОДОМЕЦЪТ: Не бе майсторе...една такава с лустросана фасада, с ей такива балкони (показва) и я избивало влага, там в ниското (намига).
ЖЕНАТА НА НОВОДОМЕЦА (иззад картона): Бре, твойта вяра, още не сме са нанесли!
СЕМЕТО (изненадано): Ама ти да не си срещнал Дешето? Тя тъй си дума, ама още е момиче, щото е каратиска и кой й посегне, от бой го спуква, ша знаиш!
ЖЕНАТА НА НОВОДОМЕЦА (клати ухилена глава): - А така майсторе, изкара си още една бира!
НОВОДОМЕЦА: - Не думай, пък гледа тъй влажно!
СЕМЕТО (ръката напред, дланта нагоре, главата с чупка в ляво и мига със същото око): - Щото е с лещи.
ХОРЪТ НА КВАРТАЛНИТЕ ЗЕВЗЕЦИ (не се вижда):
Пустото му Семе,
как я завъртя,
ама пък, сценариста,
бива ли така?
Завеса. Край на второ действие.
Можете да пиете „Загорка” през антракта. Ще бъдат поканени за спонсори.