автор: darkterminal

По пътеката кървава диря оставила
Малки трънчета бавно извикват сълзи
Ти летиш тъй небрежно развяла ръкавите
На сукмана избродиран със тежки звезди
Веят халите, хълма полека замитат
Падат камъни, мостове нови градят
Само миглите с тъжни искрици покапали
Във косата рисуват миражи от плът
И не питам къде ще намеря те утре
Свежата тлен с кого подели
Тъжни пръсти полека попиващи устните
Ще чертаят солените бели бразди
На отсрещния свят избледнял под луната
В който свободно и дръзко през смях
Мълчаливо разпукваш зората
В който отидох и нивга не бях...