автор: TriUshi

Преметнал през рамо
меките стъпки
прискърцвам с пръсти
на стар грамофон
превъртам насляпо
звуци познати
излъскан с восък
блестя
до припадък
в прахта на устите
от чешки кристал
вдъхновен съм
от вятъра близнал полите
от вихрушките смях
разглобили паркета
от парчетата танц
подредени в салона
от всичко наоколо
дето се рее

и ето

разплисквам се в тънките чаши
край ръцете поръбени
с други ръце
изтичам
от дрехите
с първия тласък
напредвам
стремя се
до смърт
да ме види
във всяко движение
звъннала кост
достигам нозете
изсипан по гръб
прегръщам до болка
любимия глезен-
най-накрая я имам
в приглушеният валс

само тази
която
най-много обичах
не погледна надолу

не посмя да ме срещне.