автор: stiphenstrash

На тази,която докосна сърцето ми

Любовта е светлина във мрака
на страстта и недоизказаните думи.
Плашат я оковите на брака.
Събра ни Бог.Молбите,страховете чу ми.

Ти си палавата нестинарка,
която разпиля душата ми-жарава:
ти си моя мъка и другарка,
но този танц болезнени следи оставя.

Нека страст във нас да ври,бушува,
неземни чувства ни сродяват с боговете.
В пепел ме превръщаш,но си струва-
О,Радостина,дъхаво,омайно цвете.

Коя си-слязла от Олимп богиня
или магия,шепот на съдбата?
Оазис сред житейската пустиня,
отдавна чакана,но непризната?

Дамгосваш с устни цялото ми тяло,
очи притворила,шептиш неясно.
О,щастие,от Рая долетяло-
не,дар свише за съдби нещастни.

За теб съм морски бриз и ще отвея
тъгата на обиди и несгоди.
Бъди за мене приказната фея-
къде ли отредената ми броди...