автор: dbutanski

Шумят на Искър водните талази
и бентът заглушително бучи.
Неистов ек от дивите оврази
раздира мрака, кряка и гнети.

А нощ е. Тихо спят дървета, хора.
Превити от обилна пот и труд,
те стискат в блян след дневната умора
надежда плаха - в неизвестност, смут.

И сепва се съзнанието старо,
на път да умилостиви света.
И все по-будно е безцелно харо,
и все п̀о стеле на греха праха!...