автор: lordly

- Отказвам се от досъдебните си показания. Бях под стрес и заплашен. Те, не са истината.
- Но вие сте ги подписали – звереше се срещу му размазващата се физиономия на прокурора.
- Свидетелят, припомням ви, че сте под клетва – някак си от дъното на залата му прозвуча гласът на съдийката и после всичко потъна, или потъна той.

*
Защо ли се реши да свидетелства? Може би го придума оня изперкал доживотен, или пък поради четенето на Вехтият завет. Подминаваше 60-те, а цял живот беше мамил, крал и въртял далавери. Почувства непреодолимо желание и свърна от утъпкания път. Пътечката му се видя светла, чиста, със зеленина, с песни на птички и утринна роса.

Веднага му промениха режима с по-лек. Пратиха го на вилата на затвора, в крайградския парк. Помагаше в кухнята, цепеше дърва, поливаше градинката и хранеше нереза и двете свине-майки. Спеше сам в широка стая, без решетки, с телевизор и хладилник.

Скоро докараха едно момче и то свидетел, но по друг случай. Настаниха го при него. Беше младо, неопитно, но знаеше и умееше много. Редовно го биеше на табла и белот. Замесело се беше с наркотици, уж да насъбере парици за сватба с любимата, а тя още ученичка.

Делото наближаваше, но макар и изнервен, беше сигурен, че ще ги разобличи. Толкова хора пострадаха, а и това щеше да продължава. Само той, единственият свидетел можеше да спре, или най-малкото да разбие организацията им.

Събуди го светлината на прожектор в лицето, удар по темето и глас на мъж с качулка:
- Ставай певецо, ще ходиш на театър!

Друг качулат блъскаше и викаше нещо на момчето. Изблъскаха ги и двамата навън. Накараха ги да се съблекат голи. Сипеха удари, но като че ли повече по момчето. И защо ли ги водеха към кочината на прасетата. Вързаха го гол за оградата. Момчето се беше свлякло неподвижно на земята, а ударите и шутовете върху му не спираха. После прехвърлиха голото му тяло през оградата на кочината. Беше чувал, че свинете са всеядни.

Слънцето изгря в пресъхналите му очи и освети част от череп и бедрена кост, които дошлият да го развърже качулат прибра в една торба. Само една от свинските глави се понадигна и малките свински очички видяха това.

По-късно обявиха бягството на момчето, а той подписа отказът.

**
Никога повече не видя пътечката с росна трева и песни на птички.