автор: genab

Децата нарисуваха на асфалта
слънце,
къща с веранда,
езеро,
сетне влак.

Ала стъмваше.
Утре,
утре още в съмнало
ще потеглят на път,
на дълъг път
със своя слънчев влак.
А сега
за цветното детско предаване бързаха.

Но земята-
ранена страдалница -
в конвулсии закълчи снага...
И се вкопчиха хора и сгради
в страшен танц,
в смъртен дунавски валс...

Под развалините вече спите
цветен сън,
вечен сън,
мои невръстни таланти.

А на мъртвата детска площадка,
недосегната от нощния ураган,
стояха в очакване -
слънце,
къща с веранда,
езеро
и рисуван влак.

Земетресението - 77г.