автор: oziris

Спомняш ли си още
как живеехме преди –
чувства усещахме, ходехме предано
след любовните следи...
Бяхме двама мечтатели,
под слънцето целунати;
ти – мой спасителю, на духа повелителю,
кажи какво пропуснахме.

Хаста Манана,
Винаги мой.

Вечен живот, ще очаквам...
Дълголетен, като слънцето...
Живот завинаги...
Мигът отлита ли...
Търсещ винаги зрънцето.

Да, все още помня
всяка дума прошепната –
твоето докосване, правещо живота ми
като песен нашепната.
Изплъзваше ни се всичко
като на времето пясъка –
клетви запомнени, както и спомени;
във ума ми отблясъци.

Хаста Манана
Винаги мой.

Там съм където принадлежа.
Нима сън беше просто –
чувства открити, не, нямат цени те,
а тайната е вече и моя.

Хаста Манана
Винаги мой


оригинал