автор: DY

Посях две шепи вятър, и пожънах-
родиха се хиляда летни бури,
и гръм отекна някъде в дълбокото,
а звездната ми черга се разтури.

И все защото никой не ме чака
достигнах до ръба на самотата си
преди да се разпадна на въздишки.
А след ръба ще продължа нататък...