автор: zebaitel

Нищо не издава една истинска жена както походката и начинът, по-който държи главата си. От тях те облъчва секс и тя го знае. Такава жена залепва за себе си погледа на Илия Каротев както само узряла, уханна праскова, набучена на пръчица и носена внимателно, с протегната напред ръка, би събрала и завързала на възел всички околни погледи.
Походката и положението на главата не се научават. Жената се ражда с тях. И това няма общо нито с отсечената, подскачаща стъпка, на която учат манекенките, нито с равните рамене и изнесените движения на гимнастички и балерини. Професионални изкривявания, не покана за секс! Илия Каротев смята себе си за познавач и като истински познавач, никъде и с никого не говори за теорията си. Само я изпробва. Изработил си е инстинкт на ловец, който е свикнал с мисълта за чакането и преследването като част от удоволствието. Като онези дребни хора „сан” в Калахари, които ловуват само с копие, бягане и търпение. Те могат да преследват един мъжки орикс в продължение на няколко дни, бягайки след него и да убият само тогава, когато имат нужда от храна. Подобно на тях, Илия Каротев избира най-хубавата плячка и стига до крайност само когато не може иначе. Той е самотен ловец, не обича тълпите, не обича да го прекъсват или да му говорят глупости. Може да стои часове наред в някой полупразен бар или в кафене с няколко маси на тиха, сенчеста улица и да наблюдава. В такива моменти си представя Куприновата образцова Наталия Давидовна - ето, излязла преди минути от двора на пансиона, тя се превръща в хищник, избира мъжете по нейния си, безпогрешен начин – по челюстта, погледа и усмивката, завлича ги в леглото си и ги изсмуква като паяк заблудената муха и те не протестират, а тя никога не преследва една и съща жертва. Разказът толкова го впечатли, когато беше още в гимназията, че започна да си представя хубавите момичета в корсет и сива рокля, закопчана до брадичката, с черен воал около лицето. И до днес самата мисъл за Наталия Давидовна го възбужда.
Жената, която заслужава внимание, никога не се обгражда с много хора. Обикновено е забързана занякъде, но не подтичва. Пристъпя устремено с десния крак, дупето й леко и плавно се завърта надясно, после с левия, завъртане наляво, раменете са изправени, само балансират, брадичката е вдигната, с невидими нишки държи гърдите на нивото на мъжкия поглед. Сякаш жената ти поднася две заоблени, студени парченца пъпеш на табла и ти казва: вземи си, лявото ли искаш или дясното, или и двете и в устата ти вече се събира слюнка от близнатото връхче на кое да е от парченцата!
Трансдюсерът се плъзга леко по намазаната с гел лява гърда на пациентката, обикаля зърното и спира. Лекарят натиска, намества го в една точка, пак натиска, този път продължително. Пациентката се опитва да не стене, но той знае, че боли. Болката тук обаче не е страшна. Мозъкът му отбелязва мимоходом фини, плътни повлекла, израз на дегенеративна фиброкситозна мастопатия. Продължава да обикаля зърното. Пациентката е обърнала глава към стената в стремежа си да не диша в лицето на лекаря, само много чувствителните хора правят така, не е в първа младост, но лекарят въобще не забелязва лицето й. По фигурата й личи. Той се старае да не гледа жените в лицето, когато работи с ехографа, за да не се наложи да изрази съчувствие. В момента, в който спира на първия лимфен нодул, инстиктивно усеща страха на жената. Той тихичко скимти през всичките й пори, от връхчетата на стиснатите й пръсти се изнизва задъханата й молитва само от две думи: „Господи, не!”. Лекарят вече знае, че ще открие и втори уголемен, аксиларен лимфен нодул. Открива го. Записва размерите в милиметри. Методично довършва работата си.
Докато напише диагнозата с предписание за биопсия, жената е станала от кушетката и се облича. Подава й документите, тя посяга да ги вземе, полуобърната към него, фините и пръсти докосват неговите, очите му вече не могат да избягат, нейните не молят, един остър кичур кестенява коса се люшва покрай лицето й и открива вдигнатата брадичка, която тегли нагоре разкошния, натежал бюст.
Доктор Каротев не кани следващата пациентка. Приближава се до прозореца и жадно проследява походката на жената докато тя върви към колата си. Преглъща насухо. Рокля с цвят на портокал. Много й отива. И в гръб е хубава. Трябва да побърза. Трябва да я намери до седмица. Никой ловец не се радва на осакатена плячка... Освен ако...не я изпрати при Михаил в клиниката „Араго”. Михаил специализира в Париж и остана там. Прави чудеса. Но тя едва ли може да си позволи скъпо лечение. Той би могъл...все едно, че е по някаква програма. Глупости. А защо не. Трябва да я намери. Той знае как.