автор: MadlenIsaeva

Родих се прекалено късно.
А ти ужасно рано...
Някъде по средата се докоснахме.
Беше космически момент.
Но орбитите ни безнадеждно се отдалечиха,
въпреки мощното притегляне.
Знам, че те има, някъде там,
космически мой.
Благославям небесната сила,
която ни събра за миг.
Тя помогна ми да разбера своята съдба.
А тя е да съм твоя, да ти принадлежа.
Винаги е била..
В звездите те търся всяка нощ.
Стига ми да те докосна.
Да знам, че те има.
Някъде там, земно невъзможен.
Но космически мой...