автор: severianin

Кое е съвършеното?
Това ли,
в което зрелостта налива сладост,
или тръпчивата незряла младост,
която в жилите огньове пали?

Кое е съвършено?
Мекотата
на гладката и нежна женска кожа,
или наточената острота на ножа,
в която се пречупва светлината?

Дали оная старост
с мъдри пръсти,
която мед във вените налива,
душата прави странно мълчалива,
а вчерашната луда кръв – по-гъста?

Или оная красота нетрайна,
която тъй внезапно си отива,
но ни оставя в младостта щастливи –
тъй преходна, тъй кратка,
но – омайна?

Безмислени въпроси,
спор ненужен –
нима ревнуват соковете зрели
на младостта ни дръзките предели
и северният лед – простора южен?

С години мъдрост Младостта налива,
а Мъдростта сънува майски вятър;
по своему е мъдра красотата
и мъдростта – по своему красива.

И са прекрасни древните вселени
и мъдър – вчерашният кълн в браздите;

и само залезът напразно пита:
кое на този свят е съвършено?