автор: Svetoslava

Наранена...толкова наранена се чувствам сега..
Постоянно се питам с какво заслужих всичко това?
Бях добра до сега..всеки на пръста си ме въртя..
Търпях, мълчах, но накрая не издържах.
Спрете! Спрете земята, искам да сляза!
Далеч от всичко искам да избягам..
Не ме търсете, зарежете!
Хиляди пъти: по-добре сама!
Искам вярност, не ми е нужна лъжа.
Аз съм жена! Искам поне малко разбиране и топлина...
Търся, но не намирам...бързам, но все пак спирам...
Надежда все още тая, че ще срещна хора, които да оценят моята добрина!