автор: roza1

провокирано от Myfina

Да си тръгна от тук
колко пъти отлагах...
Последната гара
крие всеки свободен билет.
Бездобните кучета
спряха да лаят
трупат сезони и кости
в моя тъничък скут.

Колко много човеци от сняг
и зими смълчани редих?!
Пемръзвах до кости
с коси отеснели за ласка.
Под грешен часовник
многоточие бях
в доживотния стих
на любовта си прекрасна.

Как тръгна от тук?
Не понасям студа.
Някой ден моят юг
ще ме върне на морския бряг.
В душата на бисерна мида
зрънце бяло ще стори
забравило студ..
Ще ме върже бризът
на любовната шия.