автор: Kitry

Като жарава
трептяща в окото на нестинар..
Като сто пъти “Иди си! ” -
и веднъж – ела...
В безмълвното им сливане.
Колко тихо мога да го изкрещя!?
Преди да те настигне шепота на моята ръка ..
Преди,да си моя в Свободата си -
– винаги да си ничия.
Твоя!
Само тогава те имам!
Бягай...
Преди агонията на леда, топящ се в просто усмивка от мрак.
Преди крилете ми да докоснат твоя път.
Не се обръщай,чуваш ли...недей!
Ще ослепеем, ако прогледнем с теб. Не виждаш ли?
...бягай,
Сили не ще събера да го изрека още веднъж.....
Докосваш ме като дете – сърцето на майка си
Като очите на животинче, спасено миг преди Края...
Като приятел - клетвата на другар
Както любима – в усещането за Бог по-между ни!
Съкровен танц ,вплитайки Край със Начало.
...Перце от закъсняла чайка се спуска и бавно засяда
между едва допрените късчета студ.
Топейки се - в дъжда на твоите стъпки
Бягай, моя любов...