Отговорът на този въпрос не е труден, щото всеки знае, че жените си хапят и преди, и след, и по време на секс, но се оказва, че не е само туй.
Тъкмо си заръчах втората мастичка и ей го братчеда. Той не ми е рода, ама понеже на всички вика „братчед”, тъй му думаме и ний. Кога се отлепи от барплота и заситни към мен с препълнената си с „брезичка” чаша, забелязах че нещо с анфаса му не е наред. Баш на върха на носа си, беше лепнал солидна лепенка чисто нов лейкопласт.
- Цирей ли ти излезе братчед – опитах се предугадя, ама той ми кимна отрицателно, докато посръбваше от „брезичката”. – Порязал си се докато се бръснеш, драги – беше вторият ми опит.
- Не, бе даскале! Я ти, като си учен ми кажи, кога хапят жените – изблещи се насреща ми братчеда и намигна с едното око, после се смръщи, щото явно от гримасата го приболя носа.
Аз му цитирах общоизвестната истина за преди, по време и след, ама явно не уцелих и оня след като отпи издълбоко, заразказва:
- Ти, нали знаеш, че си взехме пинчер, един такъв сладичък, мъничък с щръкнали ушенца?
- Аха!
- Та значи, като си играя с него на кревата, си го похапвам лекичко по ушичките и то си поскимтява лекичко, а жената току се обажда от кухнята, „престани да тормозиш животинчето” и така-така до днеска сутринта. Нещо повече ли се бях разнежил, или що ли, ама май съм натиснал повече с кучешкия си зъб и онуй изквича. Не сварих и да го пусна, кога жената се метна кат тигрица връз мен и заби зъби в носа ми. Ей, човек, вервай ми, едвам се откопчих.
- Бре, не думай – увисна ми мастиката в ръката.
- Тъй я! Та кървища, та промивки с ракия и на ма виж на кво мясам. То, че ще ми остане белег, ще ми остане, ми знаеш ли, какъв ми е дерта сега?
- Какъв бе братчед – опулих се тоз път аз.
- Ами, ако жената е хванала бяс? Щото знаеш, че иначе кротка си беше. Да ида да си бия инжекция, туй е най-малкия дерт, ами как после ще се престраша да правим туй-онуй?
„Бре да му се не види”, включих аз и се сетих, че мойта все ме гълчи, кога дърпам котката за опашката...