автор: nikoi

И този ден полека се изплъзва
като завивка в нощ през сипкав юли.
Душата ми ли? Виж я как замръзва.
Или я чуй. За два-три мига. Чу ли я?
В обувките ми влез. И се разхождай
(не знам дали ще свикна да ги нося).
Петата на душата ми пробождат
сто черни тръна в тях. И аз съм боса.
Преди да ме осъдиш, ме усещай:
цъфтях, преди да стана грапав лишей.
Нататък вече.. вече е човешко.
Преди да ме осъдиш, ме обичай.