Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Чудите се, какво ли пък празнува една българка на 4-ти юли?
Всичко си има история, сега ще я разкажа. Започна се още есента на 2003 г, когато близка моя приятелка се върна от Америка и ми разказа колко доволна е останала. Далеч от мама и татко, обясняваше тя, направила си екскурзийка с автобус, върнала се със спестени пари. На следващата седмица съобщих на моите родители, че другото лято аз съм следваща. Така и стана. На 3 юни 2004 пристигнах в Ню Йорк и на следващата вечер вече пътувах на малкия пътнически ферибот към остров Нентакет.
Бях подготвена да толерирам Америка и жителите й, но не бях подготвена да ги обичам. Но как бързо се свиква с красивите, с прекрасните неща! Колко лесно е да привикнеш към усмивките на непознатите по улицата, към градинките с райграс в дворовете, към кристалната вода на океана. Не очаквах също, че така бързо ще си намеря приятели, но ето че две седмици по-късно след работа през ден ходех на гости у дома на Джесика. От Джесика са ми останали три неща: марково яке Пери Елис, картите ми таро на Рьорих и спомена за първия ми ден на независимостта.
Ненатакет трескаво се готвеше за 4-ти юли. Този остров е курорт за най-богатите и празникът се посреща пищно – с флагове по улиците и колите, но най-вече със зашеметяващи едночасови фойерверки. “ Най-добре се виждат от плажа. Ела с нас да ги гледаме утре вечер,” покани ме Джес. Аз се сконфузих. “Но, Джес,” отвърнах й, “няма да се чувствам комфортно сред вас. Това e американски празник!”
А Джесика ми хвърли един такъв поглед, който аз, осем години по-късно, все още си представям, сякаш беше вчера. “Глупости!” засмя се американската ми приятелка. “Тук си, сама си. Това е денят на твоята независимост!”
Джесика е съвсем права, помислих си аз. На тази далечна земя съм, без родители, без старите си приятели. За пръв път в живота си работех, живеех сама и се прехранвах със собствената си заплата. И така, на 4-ти юли 2004, точно месец след като кракът ми за пръв път стъпи на Нентакет, седях заедно с петимата си приятели американци на плажа и гледахме зарята заедно. А аз, с насълзени очи вперени в небето, гледах най-красивите фойерверки на света и си казах, че те са там само за мен, за да ме поздравят за деня на моята лична независимост.
Оттогава насетне не минава и един четвъри юли, който да не отбележа. Рядко пия, но на Деня на независимостта си наливам пина колада или коняк или грог и сядам с чашата си под открито небе, загледана в звездите. Българка съм, на хиляди километри от дома, празнувам. Знам, че ако отворя очи, ще видя фойерверките. Знам, че само да протегна ръка, ще ги докосна. Знам, че гърмят специално в моя чест. Знам го, защото плащам висока цена за своята независимост.
Честит 4-ти юли на всички, които имат повод да празник!
Публикувано от alfa_c на 05.07.2012 @ 13:55:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 91567 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Денят на Независимостта" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Денят на Независимостта от lordly (lordly@mail.bg) на 05.07.2012 @ 14:35:08 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки си плаща цената, драга. Ти, с това че си далеч от Родината, ние с това, че сме останали да се борим за независимост тук, във всеки един миг. Поздравления за празника! Аз моя го празнувам всяка вечер на чаша гроздова. Наздраве! |
Re: Денят на Независимостта от Milvushina на 05.07.2012 @ 14:53:44 (Профил | Изпрати бележка) | Намирам се в България, но в Щатите оставих много приятели, оставих семейство, хора, който ме обичат и до днес. Липсват ми много. Тъгувам за тях.
Разбрах каква е цената на това да можеш за всичко да разчиташ на себе си една вечер докато играех Alter Ego. Това е `игра на живота`в Интернет. Задават въпроси за различни реалистични житейски ситуации и животът се развива според тях. В частта за младежките години имаше такъв казус: модно е в училище да се носят кучешки нашийници. Изборът е дали да се подчиниш на модата или да послушаш здравия си разум. Избрах твърдо не за модата. Заключението на екрана казваше: `това е цената, която плащаш за независимостта на мисленето си: самотен си в мисленето си`.
Ето какво визирах в текста по-горе. :) |
]
Re: Денят на Независимостта от anonimapokrifoff на 05.07.2012 @ 15:01:18 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, че се чувстваш добре в чуждата страна, и не ти трябва да цапнеш едно, та да се пренесеш в по-човешки измерения. Ние тук си пием кажи-речи масово и редовно, а когато чуем камбаната да бие погребално, знаем, че е за нас. В това време някъде някой с нашата кръв празнува своята независимост на 4 юли например, а не на 3 март. Нищо лошо, не е виновен. А нашата трагедия е, че и ние не сме виновни за живота си. |
Re: Денят на Независимостта от Milvushina на 05.07.2012 @ 15:13:54 (Профил | Изпрати бележка) | Както отбелязах в предходния си коментар, аз се намирам в България, но и до ден-днешен има една къщичка между брега на Атлантическия океан и езерото от другата страна на пътя, което наричам свой дом.
Мой дом е, защото, човекът, който значеше всичко за мен, сложи ключа в ръката ми и затвори шепа около нея. Както казах: не очаквах да обикна тази страна и хората й, но така стана. Натам ме влече сърцето, затова тази къщична наричам свой дом. |
]
Re: Денят на Независимостта от anonimapokrifoff на 05.07.2012 @ 15:37:49 (Профил | Изпрати бележка) | Може би трябва да се върнеш у дома - където и да е това. |
]
Re: Денят на Независимостта от Milvushina на 05.07.2012 @ 15:58:50 (Профил | Изпрати бележка) | Ключът за къщата се намира в нощното ми шкафче. Всеки път като търся нещо там. го виждам. Много тъгувам и си мечтая да се върна у дома, но не може. Не ми дават повече виза. Години наред се борихме, но който държи и ножа, и хляба, не дава обяснение.
Не искам да слагам политически окраски на моя четвърти юли - `приватизирах` този празник и сега го чувствам само мой. |
]
Re: Денят на Независимостта от Markoni55 на 05.07.2012 @ 20:19:58 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за този текст!Прочетох и коментарите. моля се за теб! Всеки празнува всякак своята независимост. Но тук в България, където живея никога на 3-март не се чувствам празнично. Така и не го приемам никак този празник. Виж 24-ти май . Това е друго. Най истинския празник! |
| |