автор: apostola

Така години ме променят,
че ставам мъдър,като Бог.
А ценностите се променят
във някакъв порядък строг.

Милея повече и плача
от дребните на вид неща.
На който и да се оплача,
оставам дядо и баща.

И миналото ми пораства,
а бъдещето намаля.
Нощта ми със деня се сраства...
Сърцето вече омаля.

Сега се радвам на дечица,
кога пред мене не мълчат
и дАли ми една ръчица
със мене умно да гълчат.

И гледайки ги във очите
във мене радостта расте,
че под това небе с лъчите
превръщам себе си в дете.