автор: barona_36

Понеже четох все през ред Езоп
живея бързо, ала бaвно мра.
За мравчицата често е потоп
и капка росна в лятната гора.

И цял живот да тичам на зигзаг
подобно дивеч пред ловджийски рог,
език изплезил, мил или недраг,
ще изповядам и самия Бог.

Не знам защо изобщо бях дошъл:
фенер ли бях строшен, чешма, паве...
Обувка вехта е трамваят жълт,
обесена на връзките си две.

Ще я надяна и куцук-куцук
към някой плаж, без ни един турист.
А в джоба ми ще легне с топъл звук
и слънцето - един петак сребрист.

А другото е рози и цветя.
Въздъх. И речи. Краят е прочут.
И някой ден с петака ще платя
престоя ви из райския приют.