Не знам дали си Лора, или Мина.
На Мавъра не съм ни брат, ни син.
Ще бъдеш в бяло. С вейка от маслина.
И аз ще бъда с вейка от маслин.
Ще дойда – боднал на ревера роза.
В ръка ще стискам вестник на руло.
Накичен с бели стихове и проза,
ще съм ти ангел в бяло облекло.
Ще купя пликче шам фъстък и бира,
и – смъкнал розовите очила,
аз – вдъхновен, край теб ще рецитирам –
ела, дете, не бой се – и ела!
Във парка ще си станем страшно близки –
дечица над неделен кадаиф.
Ако почерпиш и едно уиски,
край теб ще бъда истински щастлив.
А сетне... неизбежен, идва краят –
аз ще се метна в първото такси.
А тебе перфораторът в трамвая
с конфети цяла ще те украси.
И през света – до ужас чист и розов,
ще шепна – даже пред самата смърт:
живях щастлив – от стихове и проза
край мен животът стана по-добър.
И някак смешен – в твоите зеници
ще бъда ангел, дух и призрак лек.
Поетите – хартиените птици
летят над безсловесния човек!