автор: Albatros

Понеже във метрото беше гъч,
пък и нали не може да се пуши,
излязох – да ме барне слънчев лъч,
на Женския пазар да крадна круши,

заглавията в някой местен РЕП
да попрегледам бегло – на аванта.
Вместо да пише вестникът за теб,
ми гледат в потребителската чанта.

За бате Бойко пише, че е мъж –
щял всичките бандюги да натръшка
и магистралите нашир и длъж
и днес да нарисува с перодръжка.

Такъв огромен ден се очерта,
и няма пак надежда да се видим,
че – както Джени припка из ръжта –
и мисълта ми тъй към тебе иде.

Навярно днес ще гладиш, ще переш –
и никак няма да ти е до мене,
във храма „Невски” ще ти пална свещ –
за теб ще се помоля на колене.

А привечер – из Княжевска гора –
залутан сред дървета и сред храсти,
ще викам цяла нощ: – Хип-хип, ура! –
за да не пукна подир теб от щастие.