Да те забравя...
Алгоритъм сложен...
Нерешим за мен остана.
Мисълта за теб отхвърлях.
Стотици пъти...наяве и на сън броях.
Безсилна падах.
Образ, изпепелил душата ми с гуми трих.
Превърнал ме във сянка бледа - нехаещ, се отдалечи...
Листи късах с недопидани до теб писма.
Парченца не оставих. Хвърлях и горях.
ЕсЕмЕсИ пламенни изтривах с изтръпнали от болка пръсти.
С презумцията - да забравя...
Пак се заблудих!
Вулканичен бумеранг при мен се връщаше.
От лавата му не усещах студ.
Балсам за кървящите си рани търсех.
Уви! Нийде не продаваха такъв.
Спомени от мили срещи възкръсваха в топли и студени дни.
Участ зла.
Лято огнено...
Кристални соли - върху нежни устни от сълзи в очи.
Пареха...Боли!
Да изгаси я леден дъжд от небесата вечни, молех се.
Да заличи за времето със теб - пред икони с вси Светии коленичех.
Да смили се Бог над мен!
В океана на забрава да потъне тихото "Обичам те!".
Нежни думи от жарава изтъкани, изречени с тих, глас, дълбок!
Омаял ме и превърнал в преизподен ад един живот.
Остър бич за самоизмама?!
Канската любов била е незабрава!
В душата ми отеква звън камбанен...
Спомен...
Прости ми, Боже!!!
Да забравя...не успях...