случайност ли бе...
или не...
и петък... никакъв ден
след чаша кафе и топли ръце
в едно
дъждовно кафене
прахосани няколко часа
докато
си мислехме
че нищо не се случва
думите нежно целуваха устните
забравили
че за някъде бързаха
кажи ми
кажи
и ти ли си мислиш за същото
и ти ли чу песента на дъжда
онази
която в очите нежност разлива...
и рисува сърца
малки
средни и големи
по мокрия тротоар и витрините
онези мили шеги на дъжда
с дъх на целувки
и нека вали...
той често прави така
събира... дели..
тръгвам си мокра с твоята дреха
в една никаква петъчна вечер
а ти... с моето червило
по устните
наоколо усмихнати погледи
и прогноза за утре
че пак ще вали...
моите почитания, сър Коен... Tower of Song - A tribute to Leonard Cohen