автор: Albatros

С ЖП-то жив във София дойдох.
И тъй като от баня имах нужда,
си казах: – Баня! Кеф! – и сетне: – Ох! –
изкъпах се на езерото в „Дружба”.

Едно рибарче викна ми: – Ехее-йй!
Ченгето ми написа акт за триста лева.
Извиках аз: – Здравей, Живот, здравей!
Върни ме в Рая пак със мойта Ева?

Що ядове с трамвай едно събрах!
В мен ядно виха Тримата тенори –
щото изядох три гори пердах
в Подуяне от трима контрольори.

Туй град ли е? Миячна за пари!
На всеки ъгъл плащаш данък зъби –
уж хапнах две-три банички в зори,
а пък платих за медальон със гъби.

Да бях поне те зърнал, а пък то
така от мен се беше нейде скрила,
че със клошара пийнах три по сто
и сетне пяхме „О, Родино мила!”

Ако поне бях просяк във Париж,
във бяло щях за тебе да се барна...
Сега си тръгвам – и, ако решиш,
качи се с мен на влакчето за Варна!