Обвит във непрогледна тъмнина,
докосващ с върховете си луната,
е замъкът самотен на Смъртта -
убежището вечно за душата.
По пътя пуст към него аз вървя,
със спътницата вярна - тишината:
две сенки тъжни, бродещи в нощта,
изгубили навеки светлината.