автор: vaterlo

Ти казваш, че това е много лошо -
на себе си бездарно да посегна.
Но ако аз умра във катастрофа,
или сега - излизайки от стаята -
се срещна неочаквано с инфаркта си,
защо за теб това ще е приемливо?
Не казвам, че не ще ти бъда мъчно.
Но всъщност няма разлика, разбираш ли,
защото именно това е станало
и състояла се е катастрофата
в главата ми. В сърцето ми - инфарктът.
Те вече са се случили, така че
бъди добрата агонална фея,
бъди приятел, даващ ми отровата,
макар и несъгласен, неразбиращ,
но с онова доверие, което
е повече и от живот и смърт,
когато се пречупи светлината.

И се нарича простичко: любов.