автор: karmelitass

Е, тръгнах по непознати пътеки
и уж здраво с краката си тъпча,
но във гърлото сякаш усещам
как се смазвам, смалявам и гърча.
Как сърцето ми почва да бие -
полудяло, самотно сираче,
дали щастие сега не ми стига
или просто така ми се плаче?
Ето тръгнах през тръни бодливи
и настръхнала цяла усещам -
не щастие, любовта не достигам,
сам сама съм, а тъгата насреща ми..