автор: traveling_musician

Аз - Джак - от селско потекло,
роден на буренлива нива,
катеря бобено стъбло,
което все нагоре се извива.

Стъблото стига до небето
и тъмносините му сокове.
От него пият плодовете,
преди да паднат отвисоко.

Но вече приказното свършва.
Без право на помилване,
за кражбата на арфа съм осъден.
Недоказуемо - противното...

И вместо от по-горната земя
със арфа да се спусне песен,
незряща и безмилостна везна
претегля моето възмездие...

Тук всички знаем тази приказка.
Но със везната сме заети.
Когато ни е ден, умираме.
А нощем сме палачи и поети...