автор: argonyk

В мен няма Аполон да припознаеш.
Сократ от мойте мисли не наднича.
Дори с длето и чук да ме дълбаеш,
пак няма на Давид да заприличам.

Със мъдрости не ме надви живота.
Не ми вървяха сложните уроци.
Крадях си изкушения с охота -
подвластен на човешките пороци.

Смутена си и поглед плах извръщаш -
отдавна, мила, мен са ме предали...
Магарешки бодил не се прегръща,
а както казват: кучета го яли.

На пролети обръгнах и на зими.
С изтекъл срок са всичките ми дати.
Сезоните ми - скучно предвидими...
Не съм удобен даже за приятел.

Дори не знам дали си струвам риска -
такъв един бодлив и неприличен,
но ако ти, любима, го поискаш,
до сетния си трън ще те обичам.