автор: arkoudaki

Понякога, само понякога,
сълзи забулват очите,
дали са от слабост прокапали,
безсилие ли прави браздите...

Понякога, само понякога,
пия забрава при лягане,
за да не е празно леглото,
кошмарите от съня ми да бягат...

Понякога, само понякога,
се докосвам до тайнството звездно,
изтривам черти от живота си,
рисувам отново надежда...

Понякога, само понякога,
припламват във Утре искрите
и прималяла очаквам
любовта – скитница в дните ми...