автор: mamontovo_dyrvo

Морето - много си е хубаво това творение господне.Обаче най хубаво е през септември.И не въобще през септември ,а малко преди петнадесети.Когато и последните останали родители се прибират заедно с челядта си, за да ги тропосат по разните му там училища. И тогава Слънчев бряг, от подвижна лудница се превръща в оазис. В оазис на спокойствието, удоволствието и oтдиха. И визията се сменя - започва да капе шумата и да се превръща в един мек килим, в който да си ровиш краката, докато вървиш и да се наслаждаваш на неповторимото му шумкащо звучене.

И въобще, всичко е различно - не се чува граченето на туристите, а само чуруликането на нашенските врабци и други не прелетни, чуруликащи създания – абе, идилия.
Още е топло и бирата през деня се превръща в един чудесен атрибут на удоволствието в комбинация с тлъстия есенен сафрид, или едрия лефер, положени нежно на скарата ..Хееее...Студено „Бургаско” и ухаещ на дъбови въглища сафрид и всичко това заедно с мъжката тайфа приятели, свободни от ченджаджийските си, кръчмарски, спасителски , гларусо - любовни и разни други туристически задължения.
Само рибарите приятели ги няма, ама ако те са тук, пък сафрида ще е някой замразен, океански.....С тях – вечерта .Направо на водка и чироз от миджит, начукан и ухаещ на чесън....За това наричам себе си Познавач - щото знам кога да дойда да почивам.И когато всички работят вече под пълна пара, аз се излежавам на плажа (само половин час на ден), щото иначе капанчетата с бира ще фалират.
И за друго съм тук.Живял съм в Несебър доста време, от тогава са ми гореспоменатите приятели.Тук живее и синът ми, с майка му сме разведени.И идвам всяка година и аз да го изпратя на училище, много му е приятно да отидем заедно с него и майка му до школото.И на мен ми е голем кеф. Ловим с него последните лъчи, блеем, наливаме се кой с кола ,кой с бира, по цял ден си лафим, смеем се.
Завъдих един голем приятел при престоя си по тия места. Страхотен пич, художник и бираджия. И двете му идваха отръки , а и аз харесвах и двете, та така.Отсядам у тях, те имат голям апартамент с жена си и благоволяват да ме изтрайват в определени периоди при тях..Абе рай, нема кво да ви говора, имам си стая - моя.Върхът!
Един ден моят приятел замина семейно за 1-2 дена до Нови пазар ли беше, не знам и аз останах сам в апартамента. Немах ангажименти и се разбрахме с Лили,една супер добра моя дружка да направим нещо съвместно. Лили беше гадже на Пешо, друг авер, ама той беше заминал на екскършън до Барселона с жена си, та Лили беше свободна.Тя беше неква шефка в Съни бийч, не голяма, но в състоние да уреди да влезем без вход във Вариетето, където се провеждаше кръг от конкурса „ Мис България „ или нещо подобно. И да ви кажа , никой не и възрази, когато си сложихме на масата един ботъл „Джони Уокър” и келнера имаше грижа само содата, леда и бадемите да не свършват.
Лили е готина, с малки, но обемни устни, смеещи се очи, леко ретро прическа и с много тънко чувство за хумор - с нея може да се говори денонощно.
Беше готино и тази вечер - пиехме си, предимно аз, тя наблягаше повече на содата и бадемите, гледахме момичетата, които дефилираха и им се радвахме, пак предимно аз. Не може да се отрече, шоуто си го биваше - готин оркестър, сносен водещ, неразлигавено жури, певици с добри гласови данни - забавлявахме се много.
Като прибавим и това , че бяхме на най – добрата маса и кръглите дупета на кандидатките за мис бяха постояно пред погледа ми - повече от това здраве му кажи.
В крайна сметка избраха „Баш юбавицата” - право си беше, най я биваше, жена на некъв футболист, който игра после в ЦСКА.
Допих последната глътка Джони и си тръгнахме.
Лили лятно време живееше в един хотел, близо до Бар - вариетето, иначе беше от Бургас.
Изпратих я до хотела , хем да се поразходим, хем да ме лъхне малко бриза , щото тиквата малко.....
Тя се прибра, сега и аз трябваше да се погрижа за това. Не беше проблем, имаше поне двайсе таксита пред хотела.Качих се в това, дето беше най - отпред и потеглихме.В първия миг не забелязах, че шофьора беше жена, но когато попитах може ли да запаля, нежното разрешение ми разкри този факт.
Огледах я колкото може да се види нещо в тъмното, реших, че ловеше окото, всмукнах здраво от папиросата и се заприказвахме.
- Защо не останахте с дамата - попита тя с доста приятен глас и леко мек акцент.
- А, тя е табу, ла фам де мон ами - гадже на приятел де - отвърнах и продължих да пуша.и да я наблюдавам крадешком
Пешеходецът Джони доста бързо тичаше по артериалните пътища право към мозъка ми и като се настани трайно там, започна да подръпва басово гласните ми струни и те зазвучаха във вид на нещо за гръкоримски профил, два готини вица и колко губи „Формула 1” от това, че няма жени – пилоти.
И докато плещех глупости стигнахме.То си е близо - таксиджиите от Несебър му викаха „двато лева” на това разстояние.
Тя спря „ЛАДА”-та, си изчисли километрите, тогава още не бяха задължителни апаратите, каза ми парите, платих и....абе заприказвахме се.Не ми се слизаше май и на нея не и се тръгваше. Разказах какво правя тук по това време на годината, тя пък била народна певица, вечер имала ангажимент във „Вятърна мелница”, през деня малко плаж, малко каране на такси, след работа пак малко такси - борба за живот.
Разведена била, дъщеря и в Нова Загора, при майка и, за лятото.
Неоновия надпис на „Ачовата” кръчма, пред която бяхме спрели осветяваше контражурно лицето и, това и отиваше и тия миски и това уиски оформиха една не много странна идея в тикавата ми.
С две думи я поканих да се качим да изпием по едно кафе, казах и за хубавата музика горе/това си беше факт/, за хубавата кафе –машина /и това не беше лъжа/. Тя се позамисли, но явно невинния ми поглед я склони и получих утвърдителен отговор. Излязохме, новата ми позната заключи колата и тръгнахме към блока.Стигнахме до тъмните стълби, подадох и ръка, тя подаде своята,В тъмното я стиснах здраво, после не я пуснах и във входа, и в асансьора, и в антрето на апартамента.И така без да я пусна я целунах. Промърморих , че ей сега ще направя кафе, но тя попита за банята.
Разхлопа ми се сърцето. Показах и едната баня, тя помоли да я оставя сама.
Използвах бързо другата и зачаках.И тя дойде - о боже…!Толкова бяло същество можеше да се казва само Северина!
Верно е, че таксиджиите не ходеха на плаж и имаха тен само на левите ръце, но Северина караше явно с дъги ръкави. Прекрасница!
Протегнах ръце и....след няколко бързи ласки и встъпителния стон на леглото се гмурнах в снежната горещина на Северната царица и се превърнахме в кълбо от сняг и огън, море и жупел и какво ли не още....
Вече не бях аз, а „Тигърът на седемте морета”, „Повелителя на севера”, „Дикий звер” ,”Терминатор”-а ......и разни други, каквито ви хрумнат.
Не помня след колко време вече се гледахме и се опитвахме да успокоим дъха си, за да можем да си промълвим по някоя добра дума. Най сетне успях да изломотя нещо за нежноста и, а тя се усмивка ме гледаше и каза:
- Заслужаваш поздравления!
И тогава ми хрумна безумна идея! - не поздравления, а поздрав, поздрав!
- Искам да ми изпееш една песен!
Тя се ухили и с готовност попита коя да бъде и се изправи.
- „Изкарай Гано говедата”на Борис Машалов - знаеш ли я?
-Да - каза тя и тихо запя.
-Неееее! Ти си актриса! На сцената - промълвих, сочейки масата от ракита.
Тя схвана какво искам, качи се и запя.С пълен глас!
Отпусна се, аз запалих лампата. Гледката беше уникалка! Една гола снежна царица с прекрасен глас пееше с пълно гърло любимата ми песен. Защо любима, и аз не знаех....”Изкарааааай Ганоооооо, говедатааааа, и нашите Гано ии вашитеееееее.......”При „Чичови брези биволи”- се провикнах и аз и се получи един дует от който гръмна цялата махала, а отсрещната дискотека срамежливо се сниши.
”Оргазмената, „”оргазмената песен” , кръстих я аз.
Белите и гърди , високо повдигнати предизикаха подобни процеси и у мен и кълбото се затъркаля отново.
Още не беше съмнало, когато тя си тръгна.Не пожела да я изпратя, целунахме се и изчезна.
В ранния след обяд по алеите на Сънито със сина ми се разхождахме под пестеливите лъчи на Животвореца, аз пеша, а момчето ми на новите ролери, които му бях донесъл. Асфалта е кът в стария Несебър и тук бяхме намерили идеалното място за този спорт. Той правеше разни фигури, скоростни набези, завои и не знам какви си неща , а аз седях на една пейка, радвах му се и пушех
По едно време пред мен спря едно жълто, тъмно жълто такси.Караше го руса шофьорка с приятни черти, малко повехнала, с видими бръчици, някои твърде видими.
- Как си - свойски попита тя
- Добре съм - свойски отговорих с усмивка - разхождаме се със сина ми, а ти?
- Поработвам по малко...
- Има ли работа?
- Намира се още. Що не минеш довечера през Мелницата, да пиеш едно.Ще вземеш такси само до там.Аз черпя!
- Може - казах твърде неубедително, да прескоча некой ден, ако намеря време - и тя помръкна
- Добре, чао! - промълви и потегли рязко
- Коя е тая? - профучаха ролерите покрай мен
- Аматьорка неква, пита за хотел „Искър” - предадох снежната царица аз, но той не ме чу.
Станах, палейки цигара. В далечината жълтото такси се сливаше вече с жълтите листа и след миг се загуби.
- Есен, есеееен… - помислих си аз и си напълник дробовете с пушек.
Вечерта, късно, взех едно такси до вятърната мелница. Имаше места, поръчах си една голяма троянска сливова с мешана салата. След малко донесаха поръчката. И тогава...Тогава „Гана” погали ушите ми, изкарвайки говедата на паша,под буйните аплодисменти на некви скандинавски туристи.
- Есен, пак си помислих докато отпивах от жълтопарливата течност, есен, но пък какво и е. И се усмихнах.
А си имах и такси за на връщане...