автор: peter

Теофан се промъкваше крадешком из тъмните улички на Константинопол. Също така крадешком зад него се промъкваха три-четири сенки, от които се разнасяше воня на кумис. Историкът се бе запътил към дома на хетерата Наминое, за която беше чувал от приятели, че владеела разни похвати, които пренаписвали понятието “орална любов”. На жена си, естествено, бе казал, че отива в библиотеката на императора, където ще работи по въпроса за произхода на осготите. Тъкмо наближаваше дома на хетерата, когато сенките, които го следяха, му скочиха, опаковаха го като мумия, а от аромата на прокиснало кобилешко мляко Теофан изгуби съзнание.
Свести се чак във Фанагория.Там, в някакво мръсно каменно помещение бе приветстван от едър брадат дебелак,облечен доста садо- мазо, т.е. в кожи.
-Аз съм Кубрат- рече самодоволно дебелакът на гръцки с акцент с благозвучието на моторна резачка.-Хан съм на оногондурите.Благодаря ти, че прие любезната ми покана да присъстваш на утрешното тържество.То е много важно,защото на него ще произнеса паметни думи- моят завет към синовете ми.Те трябва да останат в историята и ето къде е твоето участие.Капиш?
-Си, доне. –отговори обърканият историк.-Ама…
-Какво бе, цървул?- кресна хана.-Ако е за интервю, ще ти дам интервю след тържеството.А, и искам да видя предварително въпросите.Освен това съм чувствителен на тема”Разпорихме ли корема на китайската принцеса, защото не сме варвари”.Капише?
-Си,доне.Ама…
Един чигот в дъното на стаята изръмжа и изтегли меча си.В очите му блесна ужасяващата интелигентност на еклер с кокосов крем.
-Долу,момче, долу!- възпря го Кубрат.-Думай сега.
Теофан запротестира.
-Аз съм против моето отвличане и задържането ми тук.Бях тръгнал по работа, а и жена ми ще се тревожи…
-Веднага ще пратя да я очистят- великодушно го тупна по гърба ханът.-Но работата ти ще трябва да почака, освен ако не искаш да използваш кобилата ми.
-Не, не, това е ужасно!- потресе се Теофан.
-Искаш да кажеш нещо за половия ми живот ли?- смръщи се Кубрат.
-Имах предвид жена ми- не я очиствайте.
-А!- оживи се ханът.-Значи оставаш?
-Ами то…
-Естествено, ти винаги можеш да си тръгнеш.Ние никого не задържаме против волята му.Ела , Теофане и погледни през прозореца.Тъкмо ще станеш свидетел на заминаването на един твой аварски колега.
Теофан присви очи.
-Ха, че това е Дагоберт!- възкликна радостно той.- С него спорихме на последния симпозиум по македонския въпрос.Но защо са му четири коня?.
-За да не падне.
В този момент всеки от конете получи по едно зверско мушване с копие отзад, в резултат на което добичетата хукнаха като пощръклели.В резултат пък на това нещастният Дагоберт се лиши завинаги от възможността да получава пръстени и чорапи като подарък за рождения си ден.
-Упс!- ухили се Кубрат.-Буйни животинки, мама му стара, а Теофане?Та както казах, всеки е свободен да си отиде.До Константинопол е по- далече от Аварския хаганат, ще имаш нужда от повече коне, ако решиш да си тръгнеш- шест….или по- добре осем…
-Оставам, оставам!
-Екстра-потри доволно ръце ханът- значи се разбрахме.
И той излезе да нагледа приготовленията за тържеството.Планът му бе грандиозен и засега успяваше.Искаше да влее малко мозък на синовете си.Хазарите чукаха на портите на Фанагория, а трите природни бедствия-Баян, Котраг и Аспарух- не показваха никакви признаци на вълнение пред надвисналата опасност.
Баян беше огромен, брадясал и страшен.Вместо меч носеше двуметров топор и когато си служеше с него, казваше:
-Натопорчих се…
Освен това словосъчетание, в речниковия му запас присъстваха възклицанието :”АРРГХ!”, което което гарнираще с облещени и диво въртящи се в орбитите очи, и което предвещаваше много лоши неща, и репликата “Е с’а ви изклах!”, която му беше любима, и която обикновено използваше за край на всеки спор.Сами разбирате, че желаещите да спорят с най- големия хански син не бяха много, а малцината оцелели след подобна дискусия се пенсионираха по болест, ако това да ти липсват крака и зъби , може да бъде наречено болест.
Баян живееше извън стените на Фанагория, в една дупка, изкопана от мечка.Когато той се нанесе да живее, мечката беше още вътре.Сега двамата живееха заедно.Баян я бе научил да пие вино, да се уригва и дори да ръмжи “АРРГХ!”.Ханският син си я ценеше, още повече, че мечката беше женска, а всички имаме определени нужди понякога,разбирате ли ме правилно?Двамата имаха и потомък.Баян искаше да го изяде, но хлапето избяга чак в Хималаите.Местните хора го нарекоха Йети и се страхуваха от него.Но това е друга история.
Котраг, вторият син на Кубрат, беше дребно, безцветно човече, което постоянно кроеше някакви интриги и силно желаеше да наследи ханската юрта.Девизът му беше:”Хан- това звучи гордо”.Донякъде го възпираха думите на баща му, който си знаеше стоката:
-Траги, ако още веднъж издадеш на арабите къде сме,рязвям ти и двете йогуртчета и те пускам на тях.Отзад!!!
Но само донякъде...
Третият син- Аспарух- си бе пуснал дълга коса и бакембарди и се събираше с разни индийци.пушеха техния коноп и говореха за Ню Ейдж, Ерата на Водолея и Шри Матаджи Нирмала Деви, която ще спаси съзнанието на целия китайски народ.Твърдеше, че е войнстващ вегетарианец- пацифист и че раят се намира около Черно море и река Дунав.Освен това...Е, но аз се отплеснах.Тази история е за Кубрат и неговия завет, а ако искате да научите повече за синовете на великия прабългарси хан , прочетете “Сватбата на Аспарух”,”Аз жрец ли съм или от трите най- дългото” и “ Мисията”, когато ги публикувам, разбира се, защото проучванията ми отнемат много време.Нека се върнем на завета.
Няколко седмици преди отвличането на Теофан, Кубрат събра синовете си в тронната зала и като ги предупреди да не му споменават за китайската принцеса, на която бяха разпорили корема, защото не са варвари,им посочи наръч сухи пръти, лежащи на пода.
-Пухчо,пробвай да ги строшиш.
Аспарух си дръпна от някакво интересно миришещо фасче и се приближи да огледа прътите.
-Всичките ли бе, баща ми?
-Всичките.
-Че аз да не съм Терминатор?
-Пробвай де!
-Това да не е некъв бъзик,ман?На луд ли ме праиш, а?Ха- ха- ха....
Кубрат смръщи вежди.
-Какво пушиш бе, келеме?
-Нищо бе, фадър.Пийс малко!
-Като е нищо защо дими, ти, малоумно чедо на свещените ми макари?
-Абе, билки бе, олд ман, билки за кашлица.Микс от Златен Бомбай и Превъзходен Петрич.
-Не думай!Я дай да видя!
-НЕ, фадър,НЕ!!!А, видя ли сега?Кашляй,щом си такъв тарикат да ми пушиш от фасчето, ман.
Кубрат разтърси глава и избърса бликналите от очите му сълзи.
-Добре, никакво пушене повече- каза той и издиша последната струйка дим през косматите си уши.-Как можеш да пушиш това, има вкус на кравешки...
-Добро си е за мене.-заинати се Аспарух.
-Добре де, добре.Пробвай да строшиш съчките.
-Сега или веднага?- навъси се Аспарух.Сети се, че баща му току що бе всмукал индийския коноп, който той самият пушеше за два дни.Друг нямаше и тази перспектива го ядосваше.”Ама, че е строг старият”, въздъхна най- малкия син и награби прътите.Тъкмо почнаха да пращят, когато Кубрат изрева зверски:
Стой!Да не си посмял да късаш орхидеите на скъпата мисиз Алигзандър!
Всички в залата замръзнаха.Баян дори престана да си бърка в носа с топора и загледа учудено Кубрат.
-Аз съм византийски император!- крещеше ханът с кървясяли очи и същевременно се клатеше като махало на часовник.-Не, аз съм Савската царица и отивам на пътешествие на Марс.
-Леле!-Аспарух остави прътите и се ухили.-Ман, ама ти си се направил на фея ,бе!Ми да, силничък е.
-К...к...какви цветовеееееееее...Аз съм летящият Честмир, вижте как летя бе, хора, нося се като прашинка,ахохахохахох-аааааааааааааааа, мляс- мляс,жаден съм!
Аспарух излезе, повдигайки рамене.Кубрат ревеше:
Къде са хазаритееееееееееее да им скъсам задницитеееееееее!!!!Кво бе, кво ме гледаш, искаш ли да те напраим труден за рисуване,аааааааааа?
Тази реплика беше отправена към Котраг, който се изнесе на бегом,като подсмърчаше и се заканваше.Чиготите го последваха, силно развеселени.Остана само Баян, който се смееше, пляскаше с ръце и дуднеше:
-Тате.Тате.Тате смешен.Тате смешен.
Но и той побягна, след като Кубрат се отпрвави към него с думите:
-Един танц, красавице?
Нека бъдем милостиви и спуснем завесата на този фарс.Репетицията се провали, не без участието на Аспарух.
Дойде денят на Завета.На тържеството присъстваха всички оногондури с всичките си коне.Жените, като низши същества, бяха останали в юртите и си дялаха точилки, защото много добре знаеха кога и в какво състояние ще се приберат мъжете им от това така наречено тържество.Теофан бе курдисан от дясната страна на Кубрат.Защо?
-За да мога да виждам по- добре.
-За да мога да чувам по- добре.
-За да мога да записвам по- добре.
ЗА ДА ТЕ ИЗЯМММ!
Това последното се отнасяше до солидна порция кучешки пържоли, които историкът мислеше за свински, и които димяха апетитно на една огромна маса наблизо.
Програмата на тържеството бе следната:

Стрелба с лък по китайци на 100 метра с препятствия
Измъчване на лъвове и хвърлянето им на гладни християни( да, не сте объркали)
Епизод4756483902948586 от “Дързост и красота”
Концерт на младата естрадна звезда Лили Иванова
Чудо!Византийски дипломат ще се опита да говори истината в продължение на цели 5 минути.Изключително опасен номер, изпълнен без предпазни колани.Молим публиката да не шуми.
Завет
Съпругата на Теофан прави стриптийз(по желание на публиката)

Последното беше задраскано неумело.
Всички номера бяха изпълнени.Дойде време на Завета.Кубрат обясняваше на Теофан:
-Значи, викам аз синовете си един по един.Давам им по една пръчка и им казвам да я счупят.Те, естествено, я чупят.После им давам цяла камара пръчки и пак им казвам да ги счупят.Те, естествено, не успяват.И слушай сега, това е най- готината част- аз им заявявам, че съединението прави силата и докато са заедно никой не може да ги победи.Чат ли си?
-Мммф- каза Теофан, тъй като оглозгваше някакво чиуауа, което мислеше за прасенце- сукалче.
-Ти само гледай- самодоволно потри ръце Кубрат.Изправи се и изрева внушително:
-Баяне, сине мой, приближи се.
Баян престана да си бърка в носа , ухили се тъпо и попита:
-Е с’а ви изклах?
-Не, момчето ми, не.За друго става дума.Слушай ме внимателно, не бързай, ще ти помагам със знаци, ако се налага ще повторя.Съсредоточи се.
Баян се приближи щастливо.
-Вземи сега, моето момче, тази пръчица тук и я счупи.Повтарям...
Докато Кубрат , все повече губещ търпение, се опитваше да обясни на танцуващия с мечка какво иска,Аспарух се присламчи до Теофан и го попита:
-Вярваш ли в задгробния живот?
-Мммф- отвърна историкът,защото тъкмо бе започнал една плешка от доберман.
-Ясно-съгласи се ханският син- и аз така.Искаш ли да си дръпнем по малко?Това парти адски се скофти.
-Шшш-т- изсъска Кубрат.-Не го разсейвайте.
Посочи Баян, който беше взел пръчката и я оглеждаше с недоумение.След дълга вътрешна борба,той я захапа по средата.Сухото дърво се счупи.Избухнаха ръкопляскания, Кубрат се засмя доволно, а Баян направи салто и ревна:
-Е с’а ви изклаах!
Когато ръкоплясканията стихнаха, Кубрат хвърли пред най- големия си син огромен наръч дебели цепеници и заръча:
-Ха сега, момчето ми, направи същото и с тях.
Баян този път разбра.Кубрат повдигна вежди.Когато дангалакът опря дебелите пръти в коляното си и ги напъна, ханът се разтревожи.Жилите по врата на Баян се опънаха като корабни въжета, той изрева, и тъй като по- умният винаги отстъпва, прътите се строшиха с грохот.Тълпата ахна.Теофан изплю добермана.
-Ехаа- как съм се напушил- стори ми се, че братото наистина строши дъските, ман- промълви Аспарух със стъклен поглед и припадна.
Ханът, естествено, беше ловък дипломат.С кисела усмивка той се отправи към най- големия си син, наби му един шут, после почна да рови из строшените пръти.Оногондурите, в пълно мълчание, очакваха думите на своя предводител.Все пак за прословутия Завет се говореше от месеци.Тогава Кубрат намери един нестрошен прът.Вдигна го тържествено и обяви:
-ЕЙ-ТОЛКОВА ДЪЛЪГ ЩЕ МУ ГО НАБУТАМЕ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР!

КРАЙ
Бел.авт.- Понеже Теофан не можеше да се върне в Константинопол и да предаде Кубратовия завет буквално на своя василевс, той перефразира следното:”Ей това е прътът,който ще пъхнем в колелото на историята.”Аз пък ви казвам точно как си беше.Онова за съединението прави силата си го е измислил Асен Разцветников или някой като него.