автор: Atavism

Бог ББ шеташе изнервено из своите райски селения. Търсеше нещо много важно. Постепенно започваше да се изнервя, нещо недопустимо за неговия, макар и не много висок, божествен ранг. Съветът на божествата го изискваше и той трябваше да ги намери.

- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, покажете се, Гадчета нйедни!

Огледа отново наоколо и пак спря погледа си върху кръглата маса, на която бяха разположени земите, над които ББ упражняваше своето влияние. Започна да ги оглежда бавно, продължавайки да мърмори под божествения си нос.

- Къде са се дянали тези братя Г? На всяко възможно място прерових. – погледът му се рееше над земите, изглеждащи за него като карта или макет. – Аха, ето къде се криете! Точно пред очите ми, там където си мислите, че няма да проверя!

ББ протегна божествената си ръка и пое внимателно част от земите. Над това парче се носеха синкави букви като дим и изписваха различни имена на човешки селища намиращи се върху него. С най-едър шрифт се открояваше думата България.

- ЦвЦв, ела тук и донеси торбата! – нареди бог ББ.

ЦвЦв се отзова веднага на повика на господаря си. Той бе човекоподобен, но не човек, а истински божествен помощник. Послушен, глуповат и покорен той бе много по-подходящ от немирните човеци. Съществото се затътри към ББ носейки желаната платнена торба. На простоватото му лице вечно тъжното изражение се смени с детска усмивка. Той разтвори торбата под ръцете на бог ББ, знаейки какво ще последва и изгрухтя доволно. ЦвЦв обичаше тази процедура.

Бог ББ хвана здраво парчето земя близо до един скромен надпис гласящ Перник и започна да го разтърсва силно. Очите на ЦвЦв заподскачаха нагоре надолу ту към парчето, ту към торбата, опитвайки се да улови с поглед изпадащите братя Г, и загрухтя и зацвили възторжено.

- Хайде де! Покажете се Гадини малки! – ядно говореше ББ. – Излезте, излезте братя Г! Ще продавате амброзия на човеците, а?! И ще продавате прашки на херувимите ми да си чупят главите?! Ще видите вие, като ви хвана как ще ви подредя!

ББ продължи още малко да друса парчето земя над торбата, но нищо не изпадна. Той въздъхна тежко и остави частта от човешките селения отново на мястото й върху масата. ЦвЦв изскимтя разочаровано.

Бог ББ отиде до бюрото си, взе една пура, запали я и засмука дълбоко от ароматния й дим. Това проясняваше мислите му, навик, на който го бе научил Татото на всички богове. Постоя замислен, после рязко остави пурата в пепелника и отново се отправи към масата.

- Знам аз къде сте! В Италия! – възкликна ББ. – Един път ми се скрихте някак, но аз пак ще проверя!

ЦвЦв отново зацвили от възбуда, а бог ББ протегна ръка към онази част на картата с форма на ботуш…