автор: secret_rose

Денят ме кани с дъх на светлина,
танцуваща в листенца Олеандри.
Дръвчетата Иде навяват смях,
Мелисите цъфтят,
а ароматът им
бродира нежни гоблени в очите ми.
Прекрасни са онези три минутки
когато се събуждам преди Изгрева,
поднасям към Липите топла чаша,
отпивам от живота на земята,
и стъпила на Южната и прелест
докосвам със сърце дъха на полъха.
И тръгва лятото към мен,
с маслинов вей,
с безкрайното сребристо на морето
и мократа омая на горите.

Дали ме чуваш...
чак от тук,
далеч,
където прелестта разлиства цвят
все още непознат за
сетивата ни...
Дали и в теб тъй нежно ще узрее
ранимата любов на този ден,
смълчаващ с тишината на живота.