автор: ivliter

Животът е като река –
тече и не изтича:
от равния й бряг
не можеш да усетиш
подмолните течения
на дните си.
Животът е едно премигване
на кратка мимолетност –
един отблясък слънчев
от гладката повърхност на водата;
отвята сламка от сърцето на безкрая е.
Поема те невидимото му течение,
прекарва те през прага на годините,
през бързеите на сезоните звънливи;
във водовъртопите те грабва,
върти те в центрофугата на случая
и те отнася неизвестно накъде.
Животът е река –
ту бистра и дълбока
ту мътна, страховита,
бучаща и помитаща каквото срещне
в непредвидимия си път.
В дни на порои за дъха си се захващам
и във вика си търся своята упора,
за да преплувам своето
определено от съдбата разстояние.