автор: tomatroev

Садил я като млад овреме още дядо.
Оказала се питомна, не дива.
Но вместо плодове, той брал е ядове,
че общи май били тогава сливите...

Не беше някоя възкисела гърлушка.
а от специален сорт - "пипон".
И дал и име моят дядо - Нушка.
Бе Нушка сладка като мед - бонбон!

О, вкусна беше дядовата слива!
Но кой го знае, сякаш че напук,
навсякъде в любимата си нива
направил бе лехи. В лехите - лук.

Той пазеше я вечер дядо - с пушка.
Ракия правеше, а баба пък - компот.
Но денем брулехме и ние тайно Нушка.
И падаше от нея сладък плод.

Тъй изпотъпквахме наоколо лехите,
примамваше ни сливата от сой.
Ядяхме сладки сливи до насита,
но много пъти яли сме и бой!

На мен отдавна вече ми е ясно,
че в туй се крие някаква поука.
Когато ще ядеш пипонка сластна,
внимавай, братко, да не сгазиш лука!