автор: secret_rose

Дали когато някой се роди
вселената над него се смалява
и плисва неначенати води
в които самотата да удави...
Дали в онези мигове насън
когато в мен покълна, Обич моя
небетата отвътре и навън
познаха тишината и покоя...
На белия ни свят – едно сърце.
Една душа... Една посока има.
И в моите молитвени ръце
единствен твоят Цвят цъфти, любими,
уханен като розова Сълза,
като невиждан Изгрев, като песен
от устните на плачеща бреза
проводила живота си в небесното.