автор: pastirka

На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.

Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка,
когато се разтърси и изригна
земята от товара си войнишки.

Сеячите на смърт не са заспали
и ужасът на спусъка им дебне.
Уцелването свое нераздали,
те искат този час да е последен.

Светът трепери! Смъртна канонада
залива с гневна лава всичко живо!
Не знаехме ли? Пак ни изненада
свирепостта на поривите диви.

Защо си мислихме, че е безвредна
заровената във пръстта заплаха?
Денят ни можеше да е последен
за птиците, за родната ни стряха.

Дано човечеството проумее,
че да си жив не е защото дишаш.
Урока на съдбата да посеем
и бъдещето с мъдрост да напишем.

2008 г.