автор: Albatros

Животът ми е слалом между мълнии.
Живях във кал – летях из небеса.
А Господ Бог писалките ми пълни
от див порой. И капчица роса.

Не си мечтая слава, лъст, награда.
Душа не пъхнах в делвата с пари.
Или ще свърша с крясък на площада,
или ще падна нейде вдън гори.

Повярвайте, поетите са луди.
За тях единствен Господ пали свещ.
Не пиша – аз рисувам пеперуди
с мах на криле от птиците в летеж.