автор: kristi

Аз все от някъде се връщам,
преди да съм достигнала до нещо.
И уморена сенките прегръщам –
проекции на непотребни вещи.
Оплитат ме в безсънните тревоги
забързани и побелели нощи
и образи безизразни и строги
все искат да съм цяла: Още… Още!
А птицата ми – вярата от вчера
кръжи, пищи над лумнала поляна.
Гнездото празно… Вик на грешница
осъжда го да пустее рано.
Без птица тръгвам. Трябва да се бърза.
И трябва да успея да намеря
началото на спомена за бързея,
по чийто път очите ми стареят.