ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 670
ХуЛитери: 1
Всичко: 671
Онлайн сега::: yanoster
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Затишието в залата плъзна по редиците хора като вълна, отнасяща говора и шушукането; тръгна от първите редове нагоре между седалките, смълча напудрените фризирани глави, приведени настрани в очакване, чукна широкополата шапка на една развълнувана дама и я събори в скута и, поглади мустака на господина до нея и продължи към последния ред, където бебе проплакваше, стреснато от гълчавата и се гушеше в скута на майка си. Там поспря, хвърли поглед назад, сякаш да види има ли останали непослушни и полегна в процепите под двете входни врати, за да спре промъкващият се като синкав дим шум отвън. В настъпилото беззвучие нежна музика подаде краче иззад завесите, стъпи несигурно, изкашля една заблудена микрфония и почука с дървеното носле на балетната си пантофка – няколко едва доловими такта, търкулна ги към свитите на сцената облачета коприна, подръпна перуката на четири годишна рибка в синя тюлена рокличка, захапала воала-море, вместо да го държи с ръчички и плисна като любяща вълна към пищната светлина от прожекторите. Тържественият миг на Началото бе тих и прекрасен. Заскрибуца цигулка, самотна над полюшващата се копринена вода, последва я втора – вълна, а третата подхвана ръцете на по-големките деца, развяващи прозрачния плат над свитите балерини. От морето изплуваха три рибки. Задачата им бе да полегнат назад в шпагат, но едната, вероятно най-малката се надупи и затърси по сцената изгубения си биберон.Четвърта, съвсем миниатюрна, почти изгубена в роклята си от воали скочи на крака, изплашена от гледката на впити в нея очи, хукна назад към завесата и завика „Мамо, мамо”, докато Корджан с любяща ръка не я върна в морето. Детето замръзна там и така и остана до края на първа част, вперило очаровани очи в другарчетата си, които танцуваха и потропваха във вихъра на танца. После затишието отново се върна, разтървайки очи и надничайки тук и там между редовете за непослушни родители. Някой опита да ръкоплясне но срещна начумерения поглед на един от моряците, задърпали тежка невидима мрежа от малката имровизирана лодка в средата на сцената. Рибките заподскачаха към сигурния заслон на тъмночервените завеси скали а музиката изви гласче, плисна песен на непознат език и две русалки изплуваха иззад декорите. Рибарчетата изпуснаха мрежите си, две сирени – майки замахаха в зелено към дъщерите си но бе твърде късно – русалките обгърнаха момчетата с любовната си песен и ги отнесоха към селенията на вълшебствата – там, където ние зрителите нямахме достъп. Някой настъпи светлината и тя заглъхна в суматохата на скръбта, която всъщност беше любов. Един черен клавиш издумка самотно, после закачливо чукна съсения му и звънливите гласчета на дървените чукчета избълбукаха надолу към морското дъно, осеяно с блестящи миди. Къдравите капачета на мидите лекичко се понадигнаха, вълните се разделиха за да им сторят път и кордебалета на осемгодишните зазвъня със сребристите цветя, извезани по черната дантела на рокличките им. Те бяха перлите на безкрайния вселенски океан. Една по една заизскачаха към очарованата публика, вдигнаха ръце, завъртяха се и заблестяха в изумителен синхрон с пианото и цигулките, подхванаха музиката под ръка, затишието плъзна в разтворените им пръсти и едва поело си дъх, заръкопляска възторжено в най-скритото ъгълче на сърцето ми. Децата изпълняваха сложни движения с лекота, очите им бяха приковани в движенията на Корджан ханъм, долу до стълбичките а усмивките им летяха към нас, смразените от страх да не попречим с присъствието си родители. За да не ги разсейваме никой не помръдваше и дори никой не снимаше. Емили разпозна сестра си и тихомълком се измъкна от скута ми, на пръсти приприпка до сцената и тупна на пода да гледа от там, потънала в белия тюл на Ванессината рокличка от първата постановка, когато още нямаше 4 и беше най-малката снежинка в езерото на белите лебеди. После светлините се оцветиха в синьо-виолетово, черните перли заискряха към изхода и на тяхно място доплуваха майките сирени. Воалите им покриха морето в нежно зелено, свиха го до очертанията на едра сълза и потънаха в нея, а тя започна да расте, да расте, да расте... докато не се превърна в красиво светло езеро. Точно в средата му, там, където се бе родила сълзата два красиви черни лебеда надигнаха главички, овенчани с коронки от черни перли и дантелки и разпериха силни криле нагоре към слънцето. Станах на крака и силно заръкоплясках. От очите ми се изливаше море от умиление и възторг. Моят малък лебед разтваряше широко огромните си черни очи под тежкия грим на артиста, извиваше шия нагоре към синевата, където миниатюрни морски звезди полюшваха пипалца към Ариел – кралицата на представлението, седнала усмихната върху невидимите карфици, придържащи картонената и пола а къдравият вятър от машините в ъгъла на сцената ги раздвижваше и сякаш оживяваха – нежни, ефирни, с блестящи капчици морска вода, покапала сякаш от самата звездна шапка на вселената, навела главица за да погледа и се порадва. В следващият миг море, небе и езеро се сляха в чудна феерия от разноцветни воали, които светлината погълна и преля до пълно заглушаване в очите ни.
Затишието скочи на крака, заигра бързо с аплодисментите на ревящата от възторг публика а Корджан пристъпи на сцената, където сякаш от никъде изникнаха всичките и ученици. Над тях заваляха букети цветя и се сляха с пъстротата и радостта.
Последва връчването на дипломите. После децата изпълниха модерен балет под рецитала - запис гласа на Мустава Кемаль Ататюрк на фона на тиха музика и със зачервени лица се източиха към разтворените обятия на учителката си зад кулисите.
Никой не помръдваше. Огледах се... Майки, бащи, сестри и братя, накипрени баби с цветя в косите и просълзени дядовци – всички мълчаха. После изведнъж публиката ревна „На Бис!!!” и завесата се разтвори за да посрещне музиканти, танцьори и преподаватели за последно прощаване. Реверанси.
Емили бе изчезнала. Притесненото ми сърце се запромъква между децата горе на сцената и тогава я зърнах – мъничка бяла перличка, седнала в нозете на дванадесетте кралици на черните перли на океана Любов.
Публикувано от viatarna на 05.06.2012 @ 15:37:18
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 88663 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Балет - Кешан, 2012" | Вход | 15 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Балет - Кешан, 2012 от skrej на 05.06.2012 @ 15:57:37 (Профил | Изпрати бележка) | Сякаш бях там, беше много красиво и вълнуващо!
Отново и отново хвърляш стрелата с лекота и точност - ;Скръбта е любов; |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 17:25:47 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Хореографията бе на самата учителка по балет и аз останах изумена от самата история, която децата разказаха с танца си...:
Светът е безкраен океан, в този океан плува всичко, а пътеводната звезда на движението му е ефирна и бездиханна вълшебница, седнала в люлка от вселенски звезди. Сирените примамват човешкото (рибарчетата) с неземните си гласове и те изчезват от океана. Когато вече ги няма, заровените под пясъка съкровищници - мидите се разтварят и навън изплуват черните перли - най-скъпата ценност. След танца им океана вече е друг. Една сълза е, но тъга, това означава Любов. В тази любов се ражда нов свят - езерото, а на мястото на двамата рибари за нов живот изплуват красивите черни лебеди. Това всъщност са самите те, но променени. След тази трансформация неподвижната вълшебница оживява, светлината се завръща и целият свят празнува.
Така го разбрах аз. После попитах Корджан така ли е, каза - да :) |
]
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 19:18:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Чисто, защото от дечица...
Балета е чудо, позволява на малките момиченца да бъдат всичко от мечтите си - принцеси, лебеди, ефирни пеперуди в полет, победена тъга, вълшебство. И да живеят всичко това наистина... |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 17:26:17 (Профил | Изпрати бележка) | Безкрайно красиво описано. |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 18:28:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Всички се чудим до кога ще продължи, вече пета година посещава балетната Школа с удоволствие. Ако поиска големите сцени и тръгне към тази невъобразима борба обаче, ще бъдем плътно до нея. Каквото избере сама, нека бъде...
Миналата година стана медалист. Наградите за тази ще се връчват в петък и още не знаем. Но тя е влюбена в полета на балета и в музиката... и мисля, че поне още няколко години няма да го изостави... |
]
]
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от azzurro на 05.06.2012 @ 18:19:39 (Профил | Изпрати бележка) | Много специална истинска история си ни поднесла secret_rose, удоволствието бе голямо да го съпреживея !!! Поздрав!!! |
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 18:25:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Благодаря.. :)
За съжаление ни е забранено да снимаме за да не разсейваме балерините и нямам направени снимки. Когато ми изпратят дисковете със снимки от балетната Школа, ще ги добавя обаче :) |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от azzurro на 05.06.2012 @ 19:03:27 (Профил | Изпрати бележка) | ще чакаме снимки непременно :) |
]
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 18:36:11 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Наистина беше страхотно. Не съм от родителите, които принуждават децата си към успехи, но искрено се гордея със своето... И много, много повече с прекрасните учители на тази чудна балетна Школа.
Благодаря :) |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от vladun (valdividenov@abv.bg) на 05.06.2012 @ 18:54:58 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, Меги, все едно на живо го видях:) |
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 19:11:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | От бързане да опиша усещането преди да е отлетяло пак съм направиха хиляда правописни, но... извинете ме, моля :))
Благодаря, Влади... Радвам се, че ти е харесал разказа за този балет.. |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 05.06.2012 @ 19:51:22 (Профил | Изпрати бележка) | tolkova sladko i hubavo! Nadjavam se i az skoro da imam takiva vulnenia. Smjatam da zapisha dusterja mi na balet! Nali vsjako momichence si mechtae da e balerina! |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от angar на 05.06.2012 @ 20:18:44 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Браво, Сикрет! Великолепна си! Такава трогателна атмосфера, и ти така хубаво си я пресъздала!
Едва ли би могло да има нещо друго, което така да сближава хората, като един такъв разказ - показващ колко си приличат децата и колко ги обичат и колко еднакви са чувствата на родителите от всички страни!
Казвам го, защото преди година бях на такова тържество в София - на шестгодишната ми внучка. Представяха някаква хореография по мотиви на четирите годишни времена. Не ми е минавало и през ум да записвам и описвам. Но сега прочитът на твоя разказ ме върна там. И си нямаш представа колко много - и по това, което ставаше на сцената, и емоциите на публиката, приличаше на това, което ти толкова талантливо си описала! |
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 20:41:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Разбира се, детският балет не е като истинския, но дори е по-хубав, ако питаш мен :)))
Поздрави на внучката ти, Ангар @--;--
И аз до сега не описвах... Но тази година за 1 път имахме жива музика. И беше... чудно...
Самата Школа съществува само от 7 години, иначе има още безброй, но тази е особена. |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от zebaitel на 05.06.2012 @ 20:41:50 (Профил | Изпрати бележка) | Да са живи и здрави черната перличка и бялата снежинка, а мама да пише все така омайващо! Разкош!!! |
Re: Балет - Кешан, 2012 от secret_rose на 05.06.2012 @ 20:44:53 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Благодаря, Зеб...
Тук май повече отразявах :))) не успях обаче да пресъздам и половината от вълшебството. За тези 3 часа представление децата се готвят зад заключени врати цяла година а ние родителите нищичко не виждаме и не знаем, за къртовския труд, който тези малки същества полагат. Какво ли чудо ги държи в тази немислима дисциплина... |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от kristi на 05.06.2012 @ 20:56:56 (Профил | Изпрати бележка) | Красиво, роз, красиво! И случването, което си описала, и вълнението, което красиво роши думите ти, и ...
П!!! |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.06.2012 @ 21:34:56 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря,че и аз присъствах на този спектакъл!
Чакам и снимков материал:)
Целувки на балерините () |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от Think на 06.06.2012 @ 02:00:21 (Профил | Изпрати бележка) | много хубаво си го описала! браво!
да са ти живи и здрави перличките и само красоти да творят като майка си!
хохохо
(сега усетих приказката за алиенде) |
]
Re: Балет - Кешан, 2012 от doktora на 10.05.2020 @ 04:33:13 (Профил | Изпрати бележка) | Затишието изчезна яко дим, перличките вече са перли, Мег, искрящи, и блестят под алпийски извезани ръкавички от любов, грижовност и майчина надежда. () |
| |