автор: alisa

Във приказката цялата гора
е вплела коренища във небето.
Сюжетът е ези или тура
и хуква да се лута там където

чудовището дреме. Тъжен звяр -
оневинен и сто пъти подвеждан
под отговорност. В не един пожар
е палил и гасил две-три надежди.

Красавицата...Ех, какви очи,
изпъстрени със седем дълги мига.
За другото три пъти се мълчи.
И точно тук сюжетът бавно стига

до най-невероятния развой.
Звучи нелепо, значи сериозно.
Зад онзи, предпоследния завой
красивото внезапно става грозно.

Пищи във мрака късен козодой,
дои нощта печал от лунно виме.
Седят така насреща Тя и Той.
И нищо в този свят си няма име.

Къде назад? Напред – съвсем без шанс.
И затова сега...И затова такова...
Сюжетът е втрещен. Какъв миманс!
Елей и мед, забъркани с отрова.

Тя тази приказка не е за лека нощ.
Разказала се и попила в мрака.
Написана така – през куп за грош.
А свраката е вътре с двата крака.