автор: ipsidixit

Как ли да преодолея
чувството на самота?
Сетих се - ще се посмея,
пък, ще видиме тогаз!
Но какво е толкоз смешно?

Пиянде и думи грешни:
"Найш ли кол'кта увъжаам?
Ай а пийниме ено!"
Не... Не се и заслужава:
туй добро е - все добро.

Бизнесмен, но дребна риба,
пак се прави на играч:
"Ти звънни ми, че съм с Прима!
Алоооо! Пак се набута'х!"

Хе-хе! То било забавно:
гледам - в парка крачи бавно
бабка с куче на каишка;
куче-пени, баба-стишка;
лика ли или прилика?

Оле, почвам да се плаша -
то от смях се полудява!
Но от гледката, обаче,
чак и егото се сгрява:
дама стилна пред кафето
дълго чака БеЕмВе-то;
мина стара лада,
тропна в дупка-локва;
в грим подгизналата дама
цялата е мокра!

Мале - смях от вси посоки!
Чудо! Благодат!
Но на хора ли се смея?
Хора в самота?