автор: nellnokia

Няма череши... Земята не ражда –
студ, земетръси, безплодни сърца.
Няма череши за мъртвите... Жажда
мъчи душите ни тихо с дъжда.

Бият камбани и раят ни мами –
смъртните чака, отворил врата.
Ала от него череши небрани
кротко отвръщат зелени лица.

Свещите слепи, без мирис мирото...
Съхне надеждата. Жито без вкус.
Мъртвите люшкат невинно земята –
с „милост за живите” в земния трус.

В храма молитва... Дали ще ни върне
нашите мъртви души и тела?...
Гладно е времето. Вярата свърши.

Купих череши за всички деца.