Познавам тази тишина.
Hа баба ми ръцете замълчаха.
Тогава не можах да изкрещя.
Мълчах и месих й погача.
От там на сетне - тишина-
заключена врата към детство.
Прилита като ангел във нощта
с крило събужда в мен детето.
Опитвам се съня да изкрещя,
но никак, никак не е лесно..
Познавам тази тишина
зачената след мойто детство.